Започвам да говоря за мечтата от живота. Не си мисли, че съм ударил джакпота. За времето, когато нямах пукната стотинка, по дяволите, как ми се ядеше палачинка. Бедно момче, от бедно семейство. Любовта на майка ми ми даде хубаво детство, но живота бе тежък, бях гладен и беден. Не издържах, но не спирах в себе си да съм уверен. Всяка шибана нощ когато лягах си гладен не спирах да се заклевам, че някой ден ще съм гаден. Злобата се събираше в мен без да го искам. Все по-трудно ми ставаше, яроста ме подтиска. Гледах как на другите им купуват коли, а аз си ходех пеш, нямах кинти даже за такси. Момичетата ме харесваха и аз харесвах тях, но нямах пукната стотинка и в къщи си стоях. В кафето нямах кинти дори и за сода. Разни путки в дискотеката ми плащаха входа. Всичко това ме докарваше до лудост. Бях готов на всичко да излезна от тая гадост. Предатели, благодаря, направихте ме стабилен. След всичките ви атаки станах още по-силен и запомнете любовта с пари не се купува. Един приятел повече от сто предатела струва. Винаги съм бил и ще бъда ученик! Винаги съм бил и ще бъда войник! Винаги съм вярвал в тебе Господи, защото аз съм твоя войник! (аз съм твоя войник...) (х2) Живота ми започва в строй, в който всички бяхме равни, но тогава знаех, че от равни има по-равни. Помня, че по улиците беше пълно с Жигули. Цените бяха по-ниски, поне с няколко нули. Годините минаваха, нещата се промениха. Момчето беше станал мъж, на който малкото не стига. Спомням си когато си купих първата кола, осъзнах, че съм роден за велики дела. Никога не ще забравя, ще го помня за винаги, когато се роди синът ми как течаха сълзите ми. Бях толкова щастлив, дори не мога да опиша щом усетих как синът ми в ръцете ми диша. Така живях живота си, който сам си бях направил. Не мислех, че за нещо някога бих съжалявал. Боклуците се осраха, искаха да ме бутнат. Бяха готови на всичко дори от страх ме гръмнат. В този миг пистолета бе насочен към мен, не чувствах страх, защото знаех, че Господ е с мен. Глупака стреляше, целеше се точно в гърдите ми. Страха в мен изпитан от злобата в очите ми. Пет шибани куршума в моето тяло. Пумиярите помислиха - 'Момчето е умряло', но не стана, направихте ме още по-силен. Дано душите ви горят в ада на огън силен. Винаги съм бил и ще бъда ученик! Винаги съм бил и ще бъда войник! Винаги съм вярвал в тебе Господи, защото аз съм твоя войник! (аз съм твоя войник...) (х2) Отново съм на улицата, а там е тъмно. По моята пътека за теб е стъмно. Да се откажа, т'ва за мен значи да умра. Заклел съм се да търся щастието си до смъртта. Всичките ме казваха 'Дръж се печено, брат ми', но само аз знаех как протичаше денят ми. Не ме остави да стана, когато исках да плача, сега да бъдеш до мене е доста трудна задача. Аз съм куче, нападаха ме не веднъж, но оцелях. От всичките ви атаки забравих що е страх. Като ангел сега и моята душа е чиста. Завърнах се от ада, но успях да я пречистя. Обърнах се към Бог и намерих духовното, благодарих му, че не ме остави в отвъдното. Аз вярвам, че човек е такъв, какъвто е. Не давам никой за пример, защото зная че всеки може да се кръсти, но аз често се кръстя. Моля се да възкръстна, пази душата ми мръсна. Не се продавай, брат, не се предавай, брат! Имаш само достойнство, което трябва да пазиш. Живота е миг, съдбата ти е дадена от Бог. Трудно е да обичаш, лесното е да мразиш! Живота е миг, съдбата ти е дадена от Бог. Трудно е да обичаш, лесното е да мразиш! Винаги съм бил и ще бъда ученик! Винаги съм бил и ще бъда войник! Винаги съм вярвал в тебе Господи, защото аз съм твоя войник! (аз съм твоя войник...) (х2)

Още на: https://textove.com/ogr-milioni-voynik-tekst
Благодариние на textove.com